Франция, 1899
Тази картина е произведена по време на втория престой на Гоген в Таити (1895-1901). Тя разкрива впечатленията на художника от екзотичния свят на Океания и древните ориенталски култури, съчетавайки редица различни религиозни елементи, за да създаде произведение с почти мистична тържественост. Жълтият цвят на дюните е от особено значение в ориенталското изкуство, докато позирането на жената припомня фигури върху релефи в храмове на остров Ява. Централна за цялото произведение е темата за цъфтежа на природата през пролетта. В Европа все още празнуваме майските празници, по същество произлизащи от древни езически ритуали, празнуващи пробуждането на природата, докато майските празници на католическата църква са посветени на Богородица. Бялото на драперията на жената е символ на чистота както за християните, така и за таитяните. Така художникът се стреми да създаде образ на същността на примитивния живот, неговите естествени ритми, въплътени в хармонията на линиите и цветовете.
Източник : https://www.hermitagemuseum.org/
Размери:96x74.5 cm
0.00 лв.